---

В понеделник, 13 април, дясната страна на нокътя на палеца на лявата ми ръка ми се възпали (зачервена, гореща, подута, болезнена). Докосването до мястото беше много болезнено (виж снимка 1).

В сряда сутринта се виждаха тънки линии от гной, които до четвъртък се комбинираха в близо 1х1 см голяма гнойна зона. В петък прободох кожата на няколко места, за да пусна гной и да намаля болезненото налягане. През уикенда остана само червено и възпалено петно под нокътя. След това възпалението се подобри и до следващата сряда напълно изчезна. Кожата беше набръчкана и мъртва над областта на гной. В четвъртък вечерта успях да премахна напълно мъртвата кожа и отне още една седмица, докато кожата напълно се регенерира.

Първоначално симптомът беше неспецифичен: Поради зачервяването не можах да определя категорично коя тъкан е засегната. Доколкото знам, това можеше да бъде както съединителната тъкан, така и дермата. Отхвърлих като вариант епидермиса, тъй като той не отича много.

Когато гнойта стана видима, беше ясно, че това е СБС контролирана от мозъчния ствол или от малкия мозък, намираща се във фаза PCL. Така че на това място в тялото би трябвало да става въпрос за дермата, принадлежаща към Старата Мезодерма (кориум) и със сигурност е била СБС на „конфликт при атака / оскверняване“, свързан локално или странично (страна на майката / детето), както беше, с лявата страна на тялото ми и аз съм десняк.

Конфликт вече беше ясен, тъй като имах само една, неотдавна преживяна ситуация, възприета като оскверняване:

Имаме 8-месечен син, който от раждането си сигнализира когато има нужда от тоалетна. Така че от самото начало той премина без проблем към гърнето (вижте ключови думи „Без пелени“ или „Комуникация за елиминиране“). Случват се понякога и нещастия, докато открива света да се изака на пода или в гащите.

В петък, четири дни преди появата на симптомите ми, той отново беше гол, пълзеше наоколо, когато забелязах, че изведнъж изпусна подарък. Бързо се затичах към него, за да не го настъпи, но това се случи и нацапа крачето му. Опитах се да го вдигна без да влизам в контакт с екскрементите, но левият ми палец нямаше късмет, изцапа се точно в областта където по-късно се образува гной (DHS).

Като дете стъпих бос в купчина кучешки изпражнения и говната ме отвращават повече от другите хора, така че това беше оскверняване за мен, въпреки че аз си казах интелектуално: „Няма проблем, ще го измия“. Когато сменям памперса на сина си, често правя лека гримаса на лицето, ако не успея да го предотвратя съзнателно - както жена ми отбеляза на няколко пъти (в този контекст тя е напълно спокойна и се забавлява от чувствителността ми). Изглежда, че това е чувствителна тема за мен.

В последващата фаза на СА, тъканта на дермата се укрепва, като защита срещу възприетото оскверняване. СБС беше в активна фаза в продължение на 4 дни, след което конфликтът беше разрешен в понеделник (CL). Причината беше или в това, че синът ми отново седна на гърнето или че спрях да чувствам оскверняване, тъй като дотогава си бях измил ръцете вече няколко пъти.

Във фазата на PCL тъканта се разгражда от туберкулоза, което води до образуването на гной. Към този момент епидермисът вече нямаше връзка с дермата, поради което бе умъртвен.

Добавка от 2018: Оттогава съм все по-спокоен на тази тема и особено с идването на второто ни дете, вече нямам никакви проблеми или възприятие за оскверняване в подобни ситуации.