---

Г-жа M изпяла една приспивна песен на 4-годишния си син през ноември 2018 г. - гласът ѝ функционирал перфектно. Последвала друга песен, която тя запяла нормално през първите няколко минути, а след това гласът ѝ изведнъж изчезнал. За момент станал леко дрезгав, след което тя вече не могла да говори. Легнала да спи и се събудила на следващата сутрин без никакви проблеми с гласа.

Тъй като тя самата има основни познания за 5BN, причинният контекст на този симптом вече ѝ бил ясен дори без последвалия по-подробен анализ, който направихме заедно: Когато синът ѝ бил бебе, тя винаги му изпявала любимата му приспивна песен. В един момент, на двегодишна възраст, той внезапно я прекъснал по време на тази песен и ѝ „забранил“ да продължава да я пее. Това се повторило през следващите няколко дни, докато тя не преставала да пее изцяло любимата му песен и вместо това продължавала с други песни.

С раждането на второто им дете съпругът ѝ поел ролята да слага по-големия им син да спи нощем. Година и половина минали по този начин, докато тя възобновила навика да слага големия си син, вече 4-годишен, да спи. Той я попитал за първи път от години: „Ще ми изпееш ли нещо?“ По навик тя запяла любимата на детето приспивна песен и веднага изпитала неспокойното чувство, че той ще я прекъсне отново. Това не се случило, той се отпуснал и тя могла да изпее песента до края. Това бил моментът на разрешаване на конфликта и това, което стартирало последващата загуба на глас:

Гласовият апарат е сложна съвкупност от аритеноидни хрущяли, лигавици, гласови струни, мускули и др. В зависимост от засегнатата тъкан това води до различни видове промени в гласа или до пълната му загуба.

В този случай загубата на гласа настъпила много внезапно и напълно, без болка, така че явно не може да се дължи на органични възпалителни процеси, а става дума за чисто невронален процес:

Невроналната инервация на мускулите на гласните струни отговаря на следното съдържание на конфликта: „не е позволено да се говори, да се каже нещо“, на човека му е забранено да казва нещо. При дълга интензивна фаза на активен конфликт това в крайна сметка ще доведе до парализа на тези мускули. При по-къса, с по-ниска интензивност, както в случая, няма да има забележими симптоми. След разрешаване на конфликта локалният оток в контролното реле в мозъка води до рязко намаляване на функцията на говора. В нейния случай мускулите временно не могат да бъдат невронално адресирани и контролирани, но след като отокът в мозъка ѝ спада, функцията се връща към нормалното си състояние.