---

Преди 10 години, 35-годишната сега жена имала шеф, който постоянно тормозел служителите си, при всеки удобен случай, експлоатирал ги, обиждал ги, пренебрегвал ги... така че работата в тази фирма била мъчение. Тя се задържала там в продължение на две години, защото нямала друга алтернатива с много високата си, но специфична квалификация.
Днес тя работи в друга компания, където условията са далеч по-благоприятни.

Преди няколко месеца ѝ се обадили по телефона в работата и с абсолютен ужас тя чула в лявото си ухо гласа на предишния си шеф, който я попитал дали би искала да работи отново за него. Единствената ѝ мисъл била: „Как да се отърва от този човек, така че НИКОГА, НИКОГА, НИКОГА повече да не ми се налага да чувам гласа му отново!“ Било ѝ ясно, че тя не просто трябва да отхвърли предложението му, а че трябва съвсем ясно да му покаже, че това е категорично извън всякакъв спор за нея, което тя и направила безпогрешно.

Вечерта забелязала, че чувства странно лявото си ухо. Чувствала натиск върху ухото си, слухът ѝ бил притъпен, все едно ухото ѝ е пълно с вода, вече не успявала да изравни налягането в ушите. През следващите няколко дни симптомите се усилили и започнали много да я притесняват. Лекарят, който жената посетила след 3 дни, ѝ поставил диагнозата „секреторен отит”.

Тъй като тя познавала 5БЗ се досещала, че телефонният разговор с бившия ѝ шеф трябва да има нещо общо с това. Ние обсъдихме случая след това, за да преценим продължителността на симптомите:

Заглъхването в ухото се причинява от натрупване на течност в средното ухо, която не позволява на тъпанчето да вибрира свободно. Тъй като няма болка, то вероятно е просто резултат от постоянно образуващия се от лигавицата на средното ухо секрет, който не може вече да се оттича. Изтичането обикновено е възможно през евстахиевата тръба, която обаче в нейния случай е подута. За да определим дали е подута ендодермалната тръба или нейният ектодермален преход към носа, тя пробва спрей за нос, който обикновено отпушва тръбата в случаите на възпалена ектодермална носна лигавица. Назалният спрей обаче не облекчи симптомите ѝ, така че очевидно беше засегната ендодермалната тръба. Телефонният разговор трябва да е бил за нея разрешаването на конфликта на СБС на лявата евстахиева тръба - съдържанието на конфликта тук е „да трябва да слушаш, за да се освободиш от опасността/ от хищника /…“ (за разлика от дясната страна, където става въпрос за желания залък). Всъщност тя е била принуждавана да слуша гласа на този „хищник“ всеки ден в работата в продължение на цели две години, постоянно била в опасност шефът ѝ да дойде и да я тормози. Интересното е, че фактът, че е напуснала старата си работа не е довело до разрешаването на тази активна в продължение на 2 години СБС, а единствено телефонното обаждане 10 години по-късно успя да сложи край на тази СБС. И това е така, защото по много ясен начин за себе си и за бившия си шеф тя даде да се разбере, че те двамата никога повече и при никакви обстоятелства няма да работят заедно, нещо което не е било толкова ясно в момента на напускането ѝ преди години.

Така че след анализа на случая можехме да сме доста сигурни, че PCL-A и следователно подуването и симптомите му (течност в ухото) ще продължат точно 3 седмици, тъй като фазата на активен конфликт е била много по-дълга от 6 седмици и не е имало рецидиви от тогава до сега. Всъщност ухото ѝ се отпуши почти точно 3 седмици по-късно и секрецията вече можеше да се оттича. Досадните симптоми тогава изчезнаха веднага и без нужда от каквото и да било лечение.