---

През 2005 г. трябваше да се откажа от всичките си спортни и музикални хобита поради болки в ръцете (друг случай), които се задържаха при мен 3 години. Възприех това като „централен конфликт на самоподценяване“, защото тези дейности играеха централна роля в живота ми и бяха в основата на моето самочувствие. Особено зле ми се отрази невъзможността да продължа да тренирам карате, тъй като наскоро издържах изпита за кафяв колан и наистина исках да засиля тренировките си, за да спечеля черен колан – моята ”голяма цел” от детството.

Освен това, обучението ми по компютърни науки беше силно застрашено, защото е трудно да пишеш на компютър, без да използваш болящите си пръсти и ръце. Така цялото ми професионално бъдеще беше под съмнение.

В активната фаза на конфликта (СА) има некроза на засегнатите нови мезодермални тъкани в лумбалната област, което беше безсимптомно за мен и по този начин остана незабелязано.

През 2007 г., решен да овладея хроничната болка в ръцете си, участвах в решаващ стаж по компютърни науки през 7-мия семестър на моето висше образование. Имах сериозни съмнения, че ще успея да завърша този практически семестър, след като болките започнат.

На средата на стажа една вечер реших да го отпразнувам. Чувствах огромно облекчение, че съм се справил дотук; бях уверен, че ще успея да завърша и втората половина на семестъра. На следващата сутрин се събудих с остра болка в гърба, която преминаваше в лумбаго при навеждане.

Осъзнаването на факта, че ръцете ми бяха в изправност и че ще успея да завърша продължителния стаж, за мен беше разрешаването на този „централен конфликт на самоподценяване“. Така некротизираната тъкан на лумбалния гръбначен стълб започна да набъбва и да се възпалява във фазата на разрешаване на конфликта на специалната програма за възстановяване на тази тъкан. В резултат на подуването нервът, който излиза странично от прешлените, беше притиснат при навеждането ми (движение напред), което доведе до лумбаго.

Тъй като не разполагах с по-прецизно познание на Новата Медицина по онова време, тази внезапна болка и пълната неспособност да се движа бяха възприети от мен като нов „централен конфликт на самоподценяване“ в лумбалния гръбначен стълб: „Накрая, след толкова години, точно когато здравето ми започна да се подобрява, изведнъж се намирам прострян по гръб, неспособен да се движа, нещо което беше от първостепенна важност за мен.“

Това е така наречения типичен локален рецидив. Това означава, че човек се чувства „разбит“ отново от болката във фазата на разрешаване на конфликта и реактивира същия конфликт, а именно конфликт за самоподценяване в тази област.

След няколко месеца, когато отново всичко изглеждаше добре и проблемите с гърба ми бяха преодолени, СБС отшумя, което доведе отново до подуване, възпаление и болка. И отново се появи лумбагото. Което доведе до още един локален рецидив и така цикълът продължи отново и отново през следващите няколко години. Периодът от време до разрешаването и по този начин до лумбагото ставаше все по-голямо с всеки изминал ден, защото всеки път минаваше все повече време, докато придобивах чувството, че „сега гърбът ми отново е добре”, което всъщност е моментът на разрешаване на конфликта.

През това време бях започнал да изучавам 5БЗ, като посещавах основни курсове. Чрез проверка на различни симптоми точността им беше доказана без съмнение, така че разбрах истинската причина и процеса на болката в гърба и лумбагото ми. Разбирайки, че в този случай болката е неизбежен симптом на разрешаването и не съм „разбит“ в тази област, следващият рецидив беше със значително по-ниска интензивност. И след това нямаше повече рецидиви, така че порочният кръг беше спрян и в следващите години нямаше повече болка.

Опасността за бъдещата ми кариера доведе до конфликт на самооценяване, който предизвика тази специална програма. Разрешаването на „централния конфликт на самооценяване“ (спорт, особено карате) все още не беше постигнато. Със знанието на Новата Медицина аз прогнозирах: „Ако някога успея да стигна до 1-ви Дан (разбирай черен колан) в бойните изкуства, този стар, но все още активен конфликт вероятно ще се разреши и отново ще имам 3 седмици болки в гърба и може би лумбаго ”.

През 2009 г. не започнах отново карате, но вместо това започнах друго бойно изкуство. От средата на 2015 г. засилих тренировките си, защото моята голяма цел, черният колан, наближаваше да стане реалност (няма официални изпити както при карате, получаваш черния колан, когато си „готов“ и си усвоил необходимите умения, така че не е точно предвидимо кога ще се случи). Не очаквах това да се случи преди 2017 г., но всъщност получих 1-ви Дан през юли 2016 г. след невероятен семинар заедно с партньора ми по тренировки.

Докато празнувах вечерта, си спомних за предсказанието си преди години и предупредих жена си, че очаквам още един период на болки в гърба. И така се и случи: Следващите 2 седмици имах умерена болка в гърба, 2 прешлена по-долу от предишния път. Поради другите ми преживявания, този път бях по-внимателен, за да не се стигне до лумбаго. Едва след 2 седмици, когато болката беше почти изчезнала, станах по-невнимателен и се наклоних рязко. Този път лумбагото беше по-зле от всякога. Тъй като болката бе постоянна в продължение на 4 дни и не можех да ходя или да седя, предположих, че от движението е изтласкан прешлен, който сега притиска нерва при всяко най-малко движение. Анекдот: По това време у мен се породи идеята за проекта „Болестта е нещо друго“ и написах първата версия на сценария, докато бях обездвижен в леглото.

На 5-ия ден се опитах да ходя отново и забелязах усещане за хрущене в гърба си, там където прешленът вероятно се беше разместил малко. Следващата седмица увеличих ежедневната си разходка и започнах да правя някои упражнения за гърба, за да помогна на прешлените ми да се върнат в нормалното си положение. Моите болезнени и напрегнати мускули започнаха отново да се отпускат. Пълното ми възстановяване отне още три седмици.

На мозъчно ниво: Според 5-те биологични закона на природата, нивата на психиката, мозъка и органа се синхронизират. Имам компютърна томография чрез сканиране от 30.05.2006 г., при което най-ясният фокус на Хамер е разположен в релето на лумбалния гръбначен стълб от дясната страна на мозъка (което е свързано с лявата страна на тялото) – точно както е предвидено от 5 биологични закона (виж Приложението).

На психично ниво: Преди този DHS винаги имах чувството, че мога да постигна всичко. Моето мото беше: „Няма невъзможни задачи, а само големи предизвикателства!“. В карате винаги се чувствах непобедим. Следващите няколко години, след конфликта на самооценяване, винаги бях изпълнен със съмнение, не се справях с много неща и ги отлагах за по-късно. В тренировките по бойни изкуства винаги имах усещането, че другите са по-добри в техника, въпреки че обективно казано, това не беше така. Така че лесно може да се види, че конфликтът все още беше активен. Поради последвалото разрешение през 2016 г., въпреки болката, бях много спокоен и умствено стабилен и самочувствието ми се подобри мигновено. Аз веднага започнах да мисля по различен начин за бъдещи цели!

Ще видим как ще продължи всичко това …